Врачанска планина

Врачанският Балкан е разположен северно от веригата на Западна Стара планина, непосредствено до нея. Двете планини се различават геоложки. Той предлага уникална сбирка на природни забележителности и културно-историческо наследство. Врачанската планина заема междинно място между Предбалкана и Главната старопланинска верига и се издига южно от гр. Враца и Врачанското поле, с величествени скални склонове. На юг за граница служи дълбоковрязаното Искърско дефиле. За западна граница е приета Дружевската седловина. Планината има направление северозапад – югоизток. Дълга е около 30 км. и широка 10-15 км. Отличава се с предпланински, нископланински до среднопланински характер на релефа. Билото на Врачанска планина е широко и неориентирано. Извиращите от планината реки Лева, Черна и Златица я разделят на три дяла – Беглички (Югозападен), Стрешерски (Северозападен) и Базовски (Източен). Най-обширен е Бегличкият дял с първенеца на планината – вр. Бегличка могила (1481,7 м). По-високи върхове в този дял са Пършевица, Соколец, Остра могила. Името на Базовския дял идва от вр. Базова могила (1313,9 м). Тук се издигат и върховете Бук, Яворец, Околчица, Купена, Камарата, Маркова могила. Най-малък по площ е Стрешерският дял с най-висок връх Стрешеро (1215,2 м). Огражда се от реките Лева и Черна. По-известни върхове в този дял са Биволарски връх, Тошина могила, Пешка, Генова могила, Голяма локва, Ценов връх. Между Стрешерския и Базовския дял по долината на р. Лева се намира скалният феномен Вратцата, в югозападната част на Базовския дял - Ритлите.

Води

Река Лева води началото си от изворите на Меднишки дол-Кюлтина падина, след това продължава в дълбоко и тясно корито под Боров камък, образува висок над 30 м. водопад, пресъхнал в последните години и след това навлиза в Згориградското долинно разширение, където се захранва от р. Гладна, Варовишки и Ръжени дол. Пресичайки варовиковите пластове в местността "Вратцата", реката е прорязала живописно ждрело. Водосборът на река Черна обхваща склоновете под върховете Стрешеро, Пешка, Пършевица, Соколо, Добралин. Най-големият приток на река Черна в границите на парка е Глухарка. В южната част на парка по-големи водни течения са р. Златица и Очиндолска река, а по-големи долове са Бялата вода, Селски, Червени и Ослански, Чавов и Ленашки, Радомиров, Затворска падина и Дурстов дол, Козлодерско дере, Орленишки дол. В югоизточната част се намират Ключни дол и историческия Рашов дол. В югозападната част на парка по-значителни долове са Коритски дол и Бръздилова падина, Средни дол, Мушатски дол, а на запад границата минава по р. Пробойница. Водосборът на Бяла река, преминаваща през селата Долна и Горна Бела речка, обхваща склоновете под върховете Добралин, Соколец, Червен камък. Северните склонове на Врачанска планина захранват водосбора на р. Въртешница чрез доловете Крива падина, Русинов дол, Пчеларски дол, Манастирски дол, Суходол, Дълбоката падина, Бутов дол.