Приключения и адреналин със Спелеоклуб Веслец-Враца

Select your language:

ФОРУМ

Времето Враца

място за вашата реклама

________________

Полезни връзки

Спортни магазини

Гласувай те за нас !

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!

Елате в .: ad.mobiletomania.com :. Класацията на българските сайтове, гласувайте за този сайт!!!

Гласувайте за Туризъм и приключения със Спелеоклуб Веслец Враца в BGTOPSITES.COM

Гласувайте за в Топ Сайтовете в БГ събрани на едно място - Bg Top Sites - .:Българския (БГ) Онлайн каталог на Най-добрите сайтове:..:Bulgarian (BG) Online catalog of Top Sites:.Най-добрите сайтове - музика mp3, бг топ, сайтове за музика, категории, търсачки, климатици Ва

Наши приятели

Спортен клуб по моторно и безмоторно летене Околчица Враца

място за вашата реклама

________________

На територията на природен парк “Врачански Балкан” са установени повече от 700 вида висши растения, което представлява около 1/5 от флората на България. Те са разпределени в 37 формации и 124 асоциации и групи асоциации. Към тези екосистеми се отнасят 78 дървесни и храстови и 36 тревисти. Дървесните видове преобладаващи в двата пояса на парка са: дъб до 700 м. н. в. и бук над 700 м. до 1000 м. н. в. Във Врачанската планина има големи площи заети от отвесни варовити и силикатни скали и сипеи. Те са благоприятни за широкото разпространение на скалнолюбиви растителни асоциации, така наречените медитерански острови, които виреят на варовити и скални терени. От тревистите видове най-широко разпространен е циленска власатка. Други често срещани са: жълт равнец, ежова главица, клонеста овсига, миризливче и др. От дървесните видове се срещат маклен, бук, орех, черен бор, келереров цнтрантус, хиркански клен, сребролистната липа и др. Някои висши растения, включени в Червената книга на България са: келереров центрантус, казашка хвойна, алпийско плюскавиче. На територията на Врачанската планина до момента е известно само едно находище на Келереровия центрантус, което е второ от този вид на територията на страната. Този вид е ендемит и реликт за България. Казашката хвойна се среща единствено във Врачанската планина, Централна стара планина и Рила. Географската изолация на отделните популации на вида, дефинира актуалността на проблема за опазване на генетичния му фонд. Редкият за България предглациален реликт Лавролистно бясно дърво, Маслиноподобно бясно дърво и Ниско бясно дърво е разпространен единствено във Врачанската планина и Средни Родопи. Някои от застрашени растителни видове са: снежно кокиче, влакнеста жълтуга, недоразвит лимодорум, пеперудовиден салеп, горска съсънка, витошки божур, седефче и рохелова каменоломка.
Особен интерес представляват формациите на някои висши растения, включени в Червената книга на България: Келереров центрантус (Centrantus kellereri), Казашка хвойна (Juniperus Sabina) Алпийско плюскавиче (Silene alpina). На територията на Врачанската планина до момента е известно само едно находище на Келереровия центрантус, което е второ от този вид на територията на страната. На базата на това находище е описана единствената асоциация от формацията (Centrantetha kellereri) на територията на планината. Този вид е ендемит и реликт за България. Казашката хвойна (Juniperus Sabina) е включена в Червената книга и се среща единствено във Врачанската планина, Централна стара планина и Рила. Географската изолация на отделните популации на вида, дефинира актуалността на проблема за опазване на генетичния му фонд. Редкият за България предглациален реликт Лавролистно бясно дърво (Daphne Laureola), Маслиноподобно бясно дърво (Daphne oleoides) и Ниско бясно дърво (Daphne cneorum) е разпространен единствено във Врачанската планина и Средни Родопи. Усилията на специалистите са насочени към запазването на редките и застрашени растителни видове, някои от които са: - Снежно кокиче (Galanthus nivalis) - Влакнеста жълтуга (Genista pilosa) - Недоразвит лимодорум (Limodorum abortivum) - Пеперудовиден салеп (Orchis papilionaceae) - Горска съсънка (Anemone sylvestris) - Витошки божур (Trolius europaeus) - Седефче (Ruta graveolens) - Рохелова каменоломка (Saxifraga marginata)