“Град като Балкана - древен и млад”

Културни забележителности

Враца е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз с регионалния исторически музей и пещерата «Леденика», както и връх Околчица във Врачански балкан Регионален исторически музей

Регионален исторически музей Враца	Регионалния исторически музей се намира в южната част на централния площад «Христо Ботев». Сегашната сграда функционира от 1980 г. Музеят се състои от 9 зали и 3 къта. Една от най-интересните експозиции е на обиколилото почти целия свят Рогозенско съкровище. Това е най-голямото тракийско съкровище намирано някога. Във музеят се съхранява и най-древния човешки скелет откриван в България. Предполага се, че е на възраст около 8 000 години. Залите в Регионалния Исторически Музей са обозначени по периоди и се състоят сътветно от: * зала «Праистория» — глинени съдове, битова керамика, оръжие. * зала «Античност и Средновековие» — Могиланското съкровище, каменна пластика, медицински инструменти * зала «Възраждане и национално-освободителна борба» — ценни издания на Врачанската литературна школа, икони, старопечатни книги, оръжие, копия на знамето на врачанските патриоти. * зала, посветена на дейността на Христо Ботев — посетителите се запознават с борбата на най-голямата въстаническа чета против османското иго. експозиция «Работническо движение» — състояща се от три зали и два къта зала «Съвременно строителство» — фотоси, документи и материали, свързани с икономическото развитие на Враца от 1952 г. до наши дни. Към Историческия музей функционират и два други комплекса — Етнографско-Възрожденския комплекс «Софроний Врачански» и Комплекса, посветен на Никола Войводов

Етнографско-възрожденски комплекс «Свети Софроний Врачански»

Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“ към Регионалния исторически музей — Враца е архитектурно-етнографска музейна експозиция, създадена между 1972 и 1987 година. Включва три възрожденски къщи и училище „Възнесение“, намиращи се в съседство с православния храм-паметник „Свети Софроний епископ Врачански“ в центъра на град Враца. Пред входа на комплекса се издига статуя на Софроний Врачански, дело на скулптора Крум Дамянов. Етнографският комплекс представя традиционния бит, занаятите и културата на населението от Врачански регион от края на 19-ти до средата на 20 век, а църквата съдържа ценна сбирка от икони, включително рисувани от Захари Зограф, Димитър Зограф и майстори от Дебърската школа. Къщата на един от най-заможните за времето си хора в Северозападна България, Димитраки Хаджитошев, съдържа възстановка на интериора на градска къща от средата на 19 век. Експозиция „Светът на детето“ от края на 19 и началото на 20 век се помещава в къщата на Григория Найденов. В къщата на Иван Замбин са представени характерните за този край занаяти златарство, лозарство и винарство и бубарство и копринарство. Под сайвант на двора са показани едновремешни селскостопански оръдия, а в допълнителна закрита пристройка са изложени традиционни транспортни средства, изработени във фабриките и работилниците на известния врачански предприемач от началото на 20 век Мито Орозов. В две изложбени зали на първия етаж на възрожденското училище „Възнесение“, където се помещават и уредниците на музея, представят облеклото — ежедневно, празнично и сватбено — на врачанското население от втората половина на 19 век, както и на представители на каракачанската и банатската общности. Могат да се видят мартеници, обредни хлябове за Коледа, Великден и Гергьовден, традиционна посуда, хурки, вретена и др. Залата на втория етаж на училището е посветена на основоположника на духовата музика в Северозападна България Дико Илиев. Показани са духови и ударни инструменти, използвани от музикантите в оркестъра му, вещи и снимки на Илиев, както и Ключа на Враца, с който той посмъртно е удостоен за почетен гражданин. Реконструираната в двора на етнографския комплекс фурна за хляб, геранът и каменните чешми, както и характерните за времето си каменни зидове и дървени порти допълват представата за традициите във врачанското възрожденско строителство.

Комплекс Вестителят

Комплекс Вестителят над Враца Комплексът се намира в подножието на Врачански балкан. До него се достига посредством стръмни каменни стъпала, както и обиколни алеи, които тръгват буквално от самия център на Враца. Най-интересните обекти в района са Туристически дом, известен още като Хижата, както и паметника на Вестителя на свободата. Туристическия дом (Хижата) е строен през 1926 г. с доброволен труд на врачанските туристи. През годините до наши дни той е служел за забавления, провеждане на общи събрания на туристическото дружество, за нощувка на туристи и други развлечения. През 2005 г. Хижата е почти изпепелена от пожар, възникнал в едно от помещенията използвано за механа. На 9 ноември 2006 г. (129 годишнината от освобождението на града от турско робство) сградата е открита отново, след мащабна реконструкция. За възстановяването и спомогнаха средства, осигурени както от Община Враца, така и от дарения на будни граждани на Враца. На единия от етажите е отворена сладкарница, а на другия е експонирана изложба с фотоси, подредена от БТС и Регионалния исторически музей, разказващи за историята на врачанското туристическо движение. В непосредтвена близост до Хижата се намира паметникът на Вестителят на свободата. Всяка неделя оттук се носят звуците на бойна тръба — сигналът на руския войник, казака Петлак, възвестил на 9 ноември 1877 г. — Освобождението на града. На 100-ина метра зад паметника се издига висок белокаменен обелиск, на който са изписани имената на опълченците от Врачанско. Комплекс Вестителят е любимо място за разходка, както на врачани, така и на всички гости на Враца. От там се разкрива чудесна гледка към по-голямата част от града и към красивата и величествена планина.

Кула на Мешчиите

Един от символите и забележителностите на града. Формата и е правилна каменна призма с височина 13 м. Приземието е имало складово предназначение, а трите етажа са ползвани за жилищни нужди. Смята се, че кулата датира от 16-ти век. Тогава местните нотабили — аяни придобили особено значение със статут на институция. Аяните играели важна роля в обществения живот, определяли размера на изискваните от държавата данъци, вмесвали се грубо и най-често с користни подбуди във взаимоотношенията между раята и върховната власт. Такива местни първенци ще да са били тези, за чиито нужди е била построена Кулата на Мешчиите. В онова смутно време — честите народни движения, въстания, войни и разбойнически действия създават постоянна заплаха особено за тамошните аяни и органи на властта. В края на 19-ти век кулата е била преустроена като градски часовник. През 2006 година кулата е реконструирана. Монтиран е циферблат, както и ново художествено осветление.

Куртпашова кула

Куртпашова кула — Със своя оригинален силует, въпреки малките си размери създава впечатлението за средновековен замък. Тя е една от няколко подобни, съществували през турско време. Представлява укрепено жилище на местен феодал. Датира от 17-ти век, но елементите и? и начина на строеж сочат приемственост от крепостното строителство на българското средновековие — 16-ти век

Драматично-куклен театър — Враца

Драматично — куклен театър Враца разполага със собствена театрална сграда, с голям салон с 748 места, камерна зала с 100 места, куклена зала с 80 места и балетна зала с 70 места. Трупата е съставена от 68 човека от които 25 художествено творчески състав и 43 административно — технически.

Други